„Тръгнахме с надеждата за по-добър живот. Заедно, цялото семейството. И в един миг всичко рухна. Върнах се като жив труп, заедно с телата на най-близките ми…“.
Жестокото
битие, гурбетът, който не прощава дори в „другия свят“.
Всичко бива изпепелено в пламъците на една сграда. Германия,
град Офенбах. Майка и 3-годишното й дете са жертвите.
Родопите скърбят.
Над 1 100 наши за починали зад граница в рамките на три
години. Техните смъртни актове са били пресъставени в Кърджали. Или по 30 души
всеки месец, само от областния град.
„Средно по 367 нашенци умират в чужбина“, споделят за
„Родопи voice“ от
Гражданския отдел в Общината.
Болшинството от тях са гурбетчии…
„Във всяко село са тези драми. Семействата са разделени. Единият работи на Запад, другият гледа децата. Ако цялото семейство е заедно, няма връщане. Иначе събират пари за дом. Да вдигнат къща, да ремонтират наследствената, да купят за децата апартаменти в града. Живеят разделени за тази мечта. И когато трагедията се случи, започваме да събираме пари за връщане на телата. Десетки са подобни случаи в околните села“, споделят пред екип на „Родопи voice“ жители на населени места в региона.
„Строят къщи на по пет етажа, пък семейството от трима души.
Защо им е това?“, задава въпрос пенсионер от Чернооченско. Край пътя за
„Маказа“ от години се извисяват еднофамилни
„палати“.
„Бре, синът ми име едно дете. Израснал е в едноетажна къща.
Сега иска сарай. Що ти е-го питам. Няма отговор. Ама комшията градил 4 етажа,
той повече, че да му покаже. Какви времена достигнахме. На мен един хляб ми е
достатъчен. С него отгледах и сина си“, казва старец. Сочи с ръка грубия строеж
на бъдещия дом на отрасналото си дете.
И е убеден-никога няма да живеят в него. Няма да се върнат.
„В чужбина съсипват нашенци. Като паяк, който изсмуква муха,
уловена в паяжината. И нашите рухват. Нямат сили заради една мечта. Да ги
гледат със завист колко са преуспели. Това е мъчение, не живот“, пък казва друг
родопчанин. На двора, в малката къща, върху която пада сянката на големите
сгради на гурбета.
На снимката: При
този пожар в Германия загинаха майка и дете от Родопите
Глупостта не ходи по гората, а по хората, особено по простите от селата. А бъдещето е пророкувано така:"Градовете на народите паднаха и Бог си спомни за великия Вавилон, да му даде чашата с виното от яростния Си гняв.И всеки остров побягна и планините не се намериха".А какво ли ще остане от Кърджали, има една стената между него и язовира...
ОтговорИзтриванеАлчността не прощава! Нашите н са доволни от едно ,две жилища! Искат повече,за да се фукат! А не виждат как живота им отминава! И после 2 на 2 и толкоз!!
ОтговорИзтриванеАз не рабиам като,че ли злато продават по време на пандемията бяха по 50-60 хиляди сега да двойно повече,каквото стана стана след пандемията няма ли да се вземат мерки по въпроса вече,по 30 години даже няма да стигне на едно младо семейство да си го изплати...
ОтговорИзтриванеВсички останали в Кърджали безсмъртни ли са? Верно уредените на платени службички нямат големи грижи за насъщния и живеят по-дълго, но не всеки има връзки за да може се уреди.
ОтговорИзтриване