Вятърът на промяната задуха и… събра купища от „опадалата шума“. Изсъхналите листа отвред. Със своите нечистотии. Кал, спомени, пороци, потъпквани и подритвани, смелени в каша от дъждовете, залепващи се по подметките. Които бяха и са остъргвани по разбитите стълбища към домовете на нищетата. С погнуса, неприязън, но и искрящи погледи на задоволството от притежанието. Отражение на гняс. Миризма на гнилоч, тиня. Пълни ноздри, освободени ноздри. Пълни дробове с останките от шумата, която вятърът донесе.
Една аналогия с повествование на Маркес.
Една картина, не от Макондо, а от днес. От съществуването
въпреки всичко и въпреки всички.
Едно наше съвремие, което към момента е обречено. Защото
няма изход.
Примерите.
Хвърля пачки по
клатещи се бедра
„Мъжът ми като се напие в бара и дава много пари на
танцьорките, което пряко удря по семейния бюджет. Брат му пък иска да спи с
мен, защото твърди, че го правя срещу пари…“.
Едва ли има нещо в родната действителност, което да учуди
някого. Това пък е поредната „жестока драма“ от Родопите. Изповядана от
35-годишна жена, майка на три деца. Споделена след скандал и нанасяне на удари,
след което цялата фамилия се озовава в съда.
Всичко се случва в областен родопски град. Дамата живее на
семейни начала с любимия си. Той обаче обича да излиза с брат си, който изпитва
истинска неприязън към нея. Двамата се напиват, а мъжът на родопчанката пръска
пари за танцьорки. При поредното му излизане, тя също отива в бара, като оставя
надзора над децата на голямата си щерка, която е на 17 години.
„Всички бяха пияни на масата. Аз дадох пари на танцьорките,
за да играя заедно с тях“, казва в съда 35-годишната майка. Иска да грабне
вниманието на мъжа си. Спечелва обаче това на брат му. Той й крещи „к*рва,
махай се от там“.
„Искаше да спи с мен, казваше, че си лягам с мъже срещу 200
лева“, посочва жената.
Тя се надвесва над него, за да му направи забележка, но
шуреят й й забива един удар в лицето. Жената успява да го замери с цигарата си.
Охраната ги извежда от бара, идва и полиция…
Той е пиян
И забравя всичко. Постулатите на едно семейство. Той иска
всичко на този свят, но е постигнал единствено дъното. Защото не умее да се
бори.
И за всичко това са виновни останалите. Главно семейство,
което не му е осигурило „Бентли“.
Пиян 36-годишен заплашва с убийство баща си. В собствения му
дом. Където е отгледан. Където са треперели над него, сакън да не се нарани.
Той е вече във фаза.
Състоянието на човек, който е удавен в собствените си
копнежи, неосъществени мечти, за които други е трябвало да отговарят.
И иска да мъсти за това…
Много иска… мотопед
На 14 години. Мечтата му е мотопед. Неистова. Приятелят му
има, той-не. Иска кръгче. Получава.
Следва падане и…
Най-тежкото за родителите. Детето губи живота си. Връстникът
му пък бяга от произшествието.
Един погубен живот и присъда за другия. А, още нямат 18
години.
Родителите
Те са в чужбина и угаждат на своите отрочета. Получават по
този начин някаква индулгенция за греховате. Нас ни няма, поне те да имат.
И те имат-АТВ, мотопеди, мотоциклети. Под надзора на баби и
дядовци.
„Постоянно съм зад граница.
Обиколил съм сигурно всички топ икономики в Западна Европа.
Прибирах се в Кърджали само за по месец в годината. Децата израснаха без мен.
Не можах да се насладя на най-хубавите мигове в живота с тях. Купих земя във
вилна зона, за да строя къща, но пак заминах. И си казах-край. Взех жената при
мен в Нидерландия, както и сина ми след като завърши. Малката остана при баба
си у дома. Когато завърши училище, ще я вземем и нея“.
Това разказва дългогодишен гурбетчия.
Какво споделя друг: „Сключих брак с жена ми зад граница.
После вдигнахме сватбата у дома. След като забременя, решихме да роди в Белгия,
където работя. За да вземе детето гражданство“.
Това не е новина, а тенденция в последните 20 години. Три
пъти повече деца се раждат зад граница, отколкото в Кърджали. Същото е
съотношението и при сключването на бракове.
Само за миналата година 1111 родопчанчета от областен град
вече са с чуждо гражданство, защото са проплакали в други държави. 313 пък са с
актовете за раждане, издадени у дома.
Мефистофел, Демон,
Фауст
Тъмно е. Някъде там, в подземието. Един човек иска да изпита
насладата на могъществото.
Сянка, присъствие.
Д-р Фауст го усеща, но не може да види.
„Какво си ти?“, пита.
„Една зла сила, която все добро твори“, следва отговор.
Мефистофел предлага лесно решение на непосилна цена…
***
Тръгваме от избата на доктора и се отнасяме към Стайнбек и
любимата му Калифорния.
„На изток от рая“.
Тема-братоубийството.
Главният герой разсъждава.
Един китаец, иконом, му помага.
Защо Каин убива Авел? Повеля на Бог?
Или грешен превод на Библията.
„Тимшел“-думата, която може да разгадае…
„Ти трябва“ или „Ти можеш“.
Едната предполага заповед, другата свобода на избора.
***
Пренасяме се към Лермонтов и неговия „Демон“.
Влюбен в човешката девойка, той иска да я притежава. Ангел
се намесва в битката, но демонът му казва: „Тук любя и владея АЗ!“
***
Пак в подземието на Фауст.
Пак на земята, пак под нея.
Какво искаш, какво жадуваш, какъв е изборът?
На земята владеят демонични сили, но всеки „МОЖЕ“ да ги
пребори.
Това е битката, това е войната.
И всеки сам решава. Лесно-трудно, пари-немотия, демони и
ангели. Мефистофел и непосилната цена.
Важното е едно. Свободата е в ИЗБОРА!
***
Какво може да ни причини той? Абсолютно всичко. Примерите са
край нас.
Свобода, що за понятие
ОтговорИзтриванеПрекрасна статия от страхотен явно журналист! Само да добавя - Най- големия номер на дявола е да убеди хората,че не съществува! За това повечето хора са му слуги! Без да се усетят!!
ОтговорИзтриване