Евровизия и визията на Европа: Перушина и автомати – „Легион му е името“

Жельо МИХОВ/24rodopi.com/Общество

„Легион ми е името, защото сме мнозина“-така отговаря демонът на Христос, когато той нарежда на бесовете да освободят тялото на нещастен човек, обладан от тях…

***

Той иска да се обръщат към него с „те“ и „тях“. Защото бил небинарен пол. Тоест нито жена, нито мъж. Той бил звезда в галактиката на половете. Така се определи победителят в миналогодишното преброяване на обсесиите в цирка, наречен Евровизия.

Немо от Швейцария. Либералната палячовщина на сцена придобива все по-банален характер. Шарен и перверзен.

Второто място бе за хърватина Бейби Лазаня – вкарал се в подобни нюанси.

***

„Правихме по стотици лицеви опори. Едно момченце на 8 години държеше автомат срещу мен, защото аз имах вафла, а то нямаше. Нова беше ад!“.

Изповедта на един легионер от Френския легион.

„Беше една дъска. Разчертах я и сложиш на менгемето на дядо ми. Започнах да режа с триона. Така си направих първия автомат.

Играчка.

Дъската ми беше само подарък.

Семейството ми имаше нужда от помощ, години по-късно.

Нямах.

Затова хванах пак автомат, ама истински.

В Чуждестранния легион на Франция…“, разказва друг легионер от нашия край.

***

Ирландската участничка в Евровизия също е претърпяла изключителна метаморфоза, за да се добере до сцената. Демоничен и зловещ вид. Със стилизираната свастика на челото й. Самодамгосване.

Понякога става тъжно за тези млади хора…

Злото и доброто винаги са вървели заедно. Без едното не може да се различи другото. Те взаимно са си нужни.

Явно това е мисията на тези от галактиката на половете. Да покажат докъде е стигнало и накъде върви човечеството. Да стресне и отврати. Пък барем се поправи.

***

„Беше много мъчно… Но таях болката в сърцето си. Защото трябваше да помогна на семейството. По онова време заплатата бе 1200 евро. По мисии-повече. В Африка, в охраната на границата на колонията Чад-още повече. Но там се класираха малцина.

14 полубригада на Четвърти Чуждестранен полк.

Пустиня, пот, изнемога, километри бягане всеки ден. „Ла мисион е сакре…“, в главата. Клетвата. Че мисията е свещена и я изпълняваш до самия край, дори той да означава смърт.

Взор във всеки залез, спомен към любими хора, родина.

Но, „Ла Лежио патриа ностра“-„Легионът е нашата Родина“.

Друго няма. И не трябва да има.

Несретници, превърнати в бойци, готови на всичко, за да забравят предишното, да сътворят бъдещето.

Спусъкът е лек, само натиск и сее смърт. Зад теб ще се открие огън и от другарите. Защото сме затова там. Да определяме кой ще живее и кой не.

„Мисията е свещена“.

Животът няма значение.

Едни 1200 евро на месец“, споделя легионер.

***

„Най-трудната вечер бе първата. Сънувах цялото си семейство. И сякаш в хор питаха-„Защо, какво да правим?“.

Не можех да отговоря. Трябваше да го направя. Заради тях. Те не разбираха. Дори понякога аз също.

„Никога не даваш оръжието си и никога не се предаваш“, кънти в главата.

„Нямаш вече семейство, нямаш никого, единственото сме ние“, се репчи командирът и плюнки хвърчат навред.

„Нямаш нищо“, продължава като ехо.

Всичко е минало. Всичко е един друг свят“, откровен е друг боец.

***

Евровизия ще продължи.

Визията за живота също.

***

Към момента е „Легион ми е името“. Докато бесовете не бъдат изгонени и пратени в бездната със стадо свине (Евангелие на Марк).