www.24rodopi.com

3 285 пъти „Добро утро! Жива ли съм?"... Чудото зависи от нас

събота, февруари 41коментара

От известно време си позволявам да описвам това, което ми тежи в статии. 
Благодарение на 24rodopi.com думите ми стигат до нашите съграждани и оказва се, докосват немалко от тях. Вече няколко пъти по улиците на града ме спират хора, които стискат ръката ми и ме поздравяват за позицията ми. Призовават ме да продължа и да не се страхувам, да казвам това, което мисля. Обещавам на тях, а и на себе си да го направя.
Но днес няма да говоря за ежедневните  проблеми, за житейските неволи, за корупция и бедност.
Днес ще ви разкажа историята на една жена, която ме разтърси и която ме накара да се обърна за помощ към всички Вас. Историята на Христина Стайкова. На някои това име може да е познато, на други не, затова ще започна от самото начало.
Христина е млада жена (само на 35 г.) с две прекрасни дъщери – Маргарита на 15 г. и Мария на 10 г. Обикновена жена, която в своя живот е преминала през изпитания, които съдбата спестява на повечето от нас. След няколко години щастлив семеен живот и едно прекрасно малко дете, тя остава вдовица. Смъртта застига нейния любим – полицаят Калин Петров, докато пътува в командировка. Дори само това би сринало психиката на много хора, но Христина намира сили да продължи напред. На бял свят се появява и второто й дете, а тя самата намира своето призвание в учителската професия. Учениците в СОУ “П. Р. Славейков“ говорят с любов и възхищение за младата учителка, която не само успява да изложи пред тях учебния материал, но и да бъде тяхна опора, техен другар. През 2008 г. животът поднася своята поредна лоша изненада. Ден след погребението на майка си (починала от онкологично заболяване) Христина е оперирана от рак на гърдата.
Пиша тези редове, а ме побиват тръпки. Преди години такава диагноза бе поставена на много близък до мен човек. За минути светът ни се срина, студена вълна ни обля. Сякаш някой прочете присъда, окончателна, крайна, неотменима. Още помня онзи ден и мисля, че никога няма да го забравя. Тогава осъзнах, че всички сме тленни, преходни и за малко на този свят. При нас чудото се случи, диагнозата се оказа погрешна. Но Христина няма този късмет. Напротив, ракът метастазира, появяват се усложнения. През септември 2011 г. след болки в гърба, непрестанна кашлица и задушаване, е открит и плеврален излив. През декември 2012 г. са разкрити метастази по гръбначния стълб. Налага се операция за отстраняване на жлъчката. Взет е материал за биопсия и от черния дроб, който показва наличие на метастази и там. Всичко това е придружено с мъчителни химиотерапии и лутане из клиниките в цяла България. За съжаление без никакъв резултат. Но Христина не се предава, не се предават и нейните близки и приятели. С много гняв и болка те разказват за битката й  с родната здравна система, битка която отнема време и нерви, но която не успява да я сломи. През 2015 г. се появява лъч надежда, тя заминава за терапия в Истанбул. Там, в тази чужда държава, сред хора от друг етнос и друга религия Христина намира лечение. Намира лекарска грижа и човешко отношение, намира топлота, която липсва в болничните коридори на нашата мила България. Приятелите й започват кампания в интернет, във вестници и телевизии и със събраната сума, лечението продължава до пролетта на 2016 г. Тогава случайно я видях, изглеждаше прекрасно, отслабнала наистина, но усмихната и сякаш излъчваше сила. Не я познавам добре, не е моя близка, не е моя приятелка. Просто сме израснали в един квартал.
Това, което ви разказвам научих от Деси, жена с голямо сърце и с очи, които се пълнеха със сълзи на всяка дума. Деси многократно се извини, че не може да пресъздаде образа на Христина така пълно, както й се искаше, че не може да предаде нейния дух, нейната воля, нейната харизма. Поиска да се видя с нея, за да усетя нейното присъствие, нейната несломима воля за живот. Не можах, не че не намерих време, не че не исках, просто не можах.
След като средствата свършват, лечението продължава тук в България. И животът сякаш отново й се надсмива - състоянието на Христина рязко се влошава и днес тя на практика не се храни, тежи едва 35 килограма и трудно става от леглото, а болестта сякаш изсмуква последните й сили. Затова, приятели, не можах да видя Христина - уплаших се да не разклатя волята й за борба, да не се разплача тогава, когато е нужно да подам ръка и да я подкрепя. Сега осъзнавам, че сгреших. Жена, която е изплакала своите сълзи, не може да бъде разстроена от моите. Жена като нея не може да бъде уплашена, смутена, притеснена. Вече девет години тя успява да се бори с болестта. Успява напук на всички прогнози да й нанася удари, да я натика в ъгъла, да не й позволи да й отнеме смисъла на живота. Успява да се връща в клас, успява да възпитава и прегръща децата си, намира време за приятели, успява да се усмихва.
Не знам каква ще бъде съдбата на Христина, тя е в ръцете на БОГ. Но тя победи. Тя оцелява вече девет години във война с най-коварната болест. Това са 3 285 дни. 3 285 пъти да се събудиш, да видиш, че около теб е светло, да поздравиш „Добро утро! Жива ли съм?“.
Христина със сигурност е по-мъдра от нас, по-силна е, и вероятно обича всички около себе си, всички, които се молят тя да пребори тежката болест. Най-важното е, че тя има нужда от нас.
Тази прекрасна жена успя да погледне страховете в очите и да им се изсмее. Тя показа, че с воля и дух може да направят чудеса. Тя е пример за всеки от нас, пример за силата на човека. В минутите, в които ни е тежко, ако дори за миг успеем да се поставим на нейно място, ще разберем колко малки и незначителни са нашите тревоги и проблеми, нашите страхове. Ще разберем, че трябва да бъдем смели и силни и да се борим с несгодите. Сега, девет години след страшната диагноза, Христина има нужда от нас. Има нужда от нашата помощ и нашата подкрепа. Нужда да подадем ръка, за да могат дъщерите й да получат още прекрасни мигове с майка си, за да могат учениците й да видят своята госпожа за пореден път в класната стая, за да им  разкаже за най-важните уроци – тези, на които я научи животът. Христина не е сама. С нея са нейните близки, нейните приятели, но с нея трябва да бъдем и ние. Ние, обикновените хора, оставени от държавата на произвола на съдбата, за да се борим сами с болести и мъка. В понеделник Христина заминава за Турция в опит още един път да пребори болестта. Но всеки един курс на лечение струва около 3 хиляди лева и то в продължение на много месеци и години. Сума като тази е непосилна за учителка, а  нашата здравна система естествено не покрива животоспасяващото лечение, обричайки по този начин Хриси. Тук идва нашият ред, идва моментът да покажем човечност и милосърдие. Знам, че заедно ще направим чудото и ние, малките хора ще постигнем голямата победа. Победа, защото шансът, който можем да дадем на Христина, вече е победа. Победа, защото когато тя се върне тук при нас, ще мога да отида при нея не със сълзи в очите, а с надежда и да й кажа – „Ти не си сама, ние сме с теб“. Аз вярвам в нея, вярвам и във Вас. 
Хриси, стискаме палци и те чакаме отново тук, усмихни се, прегърни децата си и знай, че много хора мислят за теб. Обичаме те и знаем, че ти ще успееш каквото и да ти коства това. Ти си нашата Христина!
Всички, които искат да дарят средства за лечението на Христина Стайкова могат да направят това:
Пощенска банка
IBAN: BG 60 BPBI 7935 10 54497601
BIC: BPBIBGSF
Христина Кирилова Стайкова
Чрез системата на paypal:
paypal: helphristina@abv.bg

Никола Чанев, Кърджали

24rodopi.com
Изпрати :

+ коментара + 1 коментара

Анонимен
6/2/17 11:46

Организирайте кампания със съобщения - мисля, че ще има по-голям успех.

Публикуване на коментар

Съдържанието на 24rodopi.com и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права. Всички статии, репортажи, интервюта и други текстови, графични и видео материали, публикувани в сайта, са собственост на 24rodopi.com, освен ако изрично е посочено друго. Допуска се публикуване на текстови материали само след писмено съгласие на 24rodopi.com, посочване на източника и добавяне на линк към 24rodopi.com.
Използването на графични и видео материали, публикувани в 24rodopi.com. е строго забранено. Нарушителите ще бъдат санкционирани с цялата строгост на закона.
24rodopi.com не носи отговорност за съдържанието на коментарите под публикациите.
Администраторите на блог-форума запазват правото да ограничават или блокират публикуването им. Призоваваме ви за толерантност и спазване на добрия тон.


24rodopi - FACEBOOK I 24rodopi - FACEBOOK I 24rodopi - FACEBOOK I 24rodopi - FACEBOOK

Харесайте ни...

Изпращане на мейл адреса ви:

 
24 родопи