Бейхан Емин-Майкъла за любовта към тениса: Без болка няма победа, децата не трябва да спират да следват мечтите си

Бейхан Емин е роден на 5 август 1985 година в Ардино. Започва да играе тенис на 8-годишна възраст. Негов първи треньор е сегашният наставник на „Юнак" Бахри Юмер. Бил е състезател на СКТМ „Юнак 2005", „Никена" (Хасково), „Дендтрит" (Неделино) и НСА (София). В спортната си кариера има над 40 медала от републикански и международни състезания. Сред най-значимите му успехи е бронзовото отличие от Балканиадата за юноши в Турция. Завършил е Националната спортна академия в София. Женен, с едно дете.

- Кога за първи път хванахте хилката? Бихте ли върнали лентата на годините назад?

-Тенисът на маса е моят живот. За първи път хванах хилката в бившия завод „Аврора" при чичо ми, те там имаха една тенис маса, където играехме. Бях на 8 годинки когато за първи път влязох в залата. Вътре имаше сигурно около 40-50 деца. На втората седмица, първият ми треньор Бахри Юмер ни строи всички. Каза ни, че днес ще имаме изпит, който се състои от различни упражнения и накрая ще останем само 8 деца и за моя радост аз бях едно от тях.

-Разкажи ни накратко за състезателната си кариера.

-До 18-годишна възраст във всичките възрастови групи, в които съм се състезавал, винаги съм бил сред най-добрите 3-ма на България. Най-голямото разочарование като състезател изпитах на 15 години, когато не бях поканен да се състезавам за националния отбор на България макар да бях станал републикански вицешампион и 3-ти на Топ12. И след това състезателната ми кариера започна да отслабва. Бях отчаян, не виждах смисъл да продължа, позволих на отчаянието да ме победи. Но любовта ми към тениса се оказа по-силна от отчаянието. И си казах „Добре, като състезател се провали, сега трябва да продължиш и да изградиш състезатели, които да постигнат резултатите, които ти не успя като състезател". Болката от провала не ме оставяше намира и си обещах повече никога да не се оставя да ме победи отчаянието. За това реших да кандидатствам за треньор в Национална спортна академия (НСА).

-Напоследък сме свидетели на доста добри резултати на ардинските тенисисти, безспорно една от причините за тези резултати са треньорите. Според теб какви качества са нужни на един спортист, за да е добър треньор?

-На първо място да има търпение и да знае как да спечели вниманието на децата особено, ако са по на 6 или 7 годинки. Изморително е, но на мен ми доставя удоволствие. Децата са като гъба и попиват всичко много бързо.

-Кога и как започна треньорската си дейност?

-Започнах преди 4 години. След като завърших НСА се върнах в Ардино и  отидох при кмета на общината Ресми Мурад. Споделих с него за плановете и амбициите си за развитието на тениса в Ардино. След което започнах да работя с една група момиченца, които миналата година успяха да извоюват Републиканската титла при 12-годишните. Надявам се и занапред да продължават да жънат успехи за Ардино.

-И накрая, искаш ли да посъветваш нещо бъдещите тенисисти и тенисистки?

-Да мечтаят и за нищо на света да не се отказват от мечтите си. И да запомнят, че без болка и с ръце в джобовете никога няма да усетят вкуса на победата. Нека не забравят, че болката е временна, но ако се откажат от мечтите си тя ще трае вечно. Нека болката им ги направи по-силни, а не по-слаби!

Въпросите зададе: Гюнер ШЮКРИ

24rodopi.com