30 години от онзи паметен мач: Партията не позволи „Арда“ да вкара още един гол на „Дунав“ и да влезе в „А“ група

Навършват се 30 години от най-мечтания и жадуван гол от феновете на „Арда”…

Кърджали, май 1988 година. Прекрасно време е обагрило в зелено целия град и е отърсило от душите, поне за момент, тъмните нюанси от размаха на Възродителния процес. Хиляди хора са се насочили към стадион „Дружба”. „Арда” ще трябва да сложи поантата в първенството. Единствено от футболистите в синьо зависи как ще завърши този сезон за тима. Цял град тръпне в очакване да види любимците си, които са на 90 минути от оставане в „Б” група или влизане за първи път в историята на клуба в групата на майсторите. Съперникът е русенският „Дунав” - също кандидат и основен опонент за „А” група. В последния мач от шампионата във втора дивизия на „Арда” трябва победа с повече от три гола, за да спечели заветното второ място и от следващия сезон да мери сили с грандовете.

30 000 души изпълват до краен предел стадион „Дружба”. Няма свободно място, а хора има дори покатерени по най-близките дървета в парк „Простор”. „Арда” започва шеметно и до почивката води с 2:0. В началото на второто полувреме кърджалийци вкарват трети гол. Нужен е само още един и една мечта в сърцата на десетки хиляди ще стане реалност.

„Вкарахме три и след това… нищо”, споделя почти 30 години след мача един от футболистите на „Арда” в онзи момент Дончо Вучков. Той остава извън състава при двубоя с „Дунав” заради наказание.

„Мачът беше паметен. В 50-ата минута вече беше 3:0 за нас. Виждахме се в "А" група, но "гадните комунисти" решиха "Арда" да спре да бележи. Всъщност, още преди първия съдийски сигнал помежду си говорехме, че няма да разрешат на кърджалийския отбор да влезе в елита. От София пратиха за съдия известния Димитър Шарлачки. Той най-добре знаеше какво трябва да се случи“, разказва пред 24rodopi.com Митко Ангелов, който тогава е бил на стадион „Дружба“.

„Сините” така и не успяват да отбележат четвърто попадение и класическата победа им донася единствено третото място във втория ешелон на шампионата, а към „А” група се запътва „Дунав”.

В крайното класиране първото място заема варненският „Черно море“ с актив от 50 точки и голова разлика 57:36. Второто място заема „Дунав“ (Русе) - 48:40 и 45 точки. „Арда“ също има 45 точки, но головата разлика е 53:47.

„Дунав“ се оказаха с плюс 8 гола, а „Арда“ – с плюс 6. Ако нашите бяха постигнали победа с 4:0, двата отбора щяха да имат равна голова разлика, от 7 попадения, но нашите щяха да влязат в „А“ група заради повечето вкарани голове“, обяснява бай Митко.

„Целият мач бе решен „отгоре”. „Арда” в един момент сякаш спря да играе, а съдията всячески помогна. Можехме да пометем „Дунав” може би и с пет гола, но след 3:0 всичко свърши”, коментира друг фен на „сините”, който няма да забрави този двубой, въодушевлението на хилядите преди мача и наведените глави на тълпите народ по улиците след срещата.

„Съдията изгони един от най-добрите ни играчи на терена - Алекбер Камберов, доколкото си спомням. Години по-късно реферът обяви, че автомобилът му е бил спрян на „Студената вода” преди Паничково, за да бъде предупреден да внимава относно резултата на мача. Всичко е било решено от партията (Българската комунистическа партия – б. р.). Екогласност, масови протести в Русе заради обгазяването от Гюргево. Властта се страхува. Тези протести за чист въздух преминават и в бунт срещу режима. Защо да не умилостивят тълпата и не я пратят на стадиона като им предложат зрелища-отборът им влиза в „А” група? В същото време в Кърджали върви Възродителният процес и никак не е здравословно толкова големи маси народ да се събират на стадиона. Защото да не стане като с левскарите - „Дубчек, Дубчек, свобода!”, че после ги сляха с отбора на милицията, че да контролират по-лесно запалянковците. Това беше за нас всичко. Властта нареди и „Арда” остана на гол от най-заветната мечта на кърджалийци - тим в първа лига”, коментира 60-годишният мъж. Убеден е, че тогава на стадиона е имало десетки хиляди. От тогава не е стъпил на „Дружба”, до този момент. „Хиляди почувствахме обида. Не може някакви хора, които и без това ни определяха живота, да посегнат и на мечтите ни”, споделя запалянкото.

„През 1984 година на „Дружба” се изигра финала за Купата между „Левски” и „Ботев” (победа за „Левски“ с гол на Емил Спасов от дузпа в 80-ата минута – б.р.). Официално бе обявено, че на стадиона има 30 000 души. На мача срещу „Дунав” имаше дори повече народ, хора дори и по дърветата”, спомня си друг кърджалиец, бил на един от най-емоционалните мачове…

На снимката: Един от най-великите отбори в историята на „Арда“

24rodopi.com