"Алфа Рисърч": Ако изборите бяха днес - ГЕРБ, БСП, ДПС, "Атака" и "България на гражданите" влизат в парламента

ГЕРБ и "Атака" са двете партии, които увеличават подкрепата си само дни преди началото на предизборната кампания за предсрочния парламентарен вот на 12 май. Електоралната битка между двете основни политически сили остава в полза на доскорошните управляващи – 21.9% ГЕРБ срещу 17.4% БСП, а "Атака" бележи най-силен ръст - от 1.9% на 5.5%. Това показват данните от регулярното проучване на социологическата агенция "Алфа Рисърч", проведено от 22 до 27 март сред 1050 пълнолетни граждани.

Февруарските протести и оставката на кабинета "Борисов" оказват доста разнопосочно влияние върху електоралната картина в страната, отчитат социолозите. Едва 42% са сигурни, че ще отидат да гласуват, 28% се колебаят, като обикновено само половината от тях взимат решение в полза на вота.

Почти всеки трети не е сигурен дали ще подкрепи политическата сила, която в момента е избрал. Тази висока степен на мобилност и "оглеждане" може да доведе до съществени размествания в хода на кампанията, а ако "колебаещите се недоволни", не намират достатъчно атрактивна алтернатива, избирателната активност може да остане доста под тази от парламентарните избори през 2009г. (60.20%), коментират от "Алфа Рисърч".

Социалният натиск за промени е увеличил критичните настроения в обществото и степента на разочарование от начина на управление на страната. Поредица от индикатори показват високи стойности на социалния песимизъм.

В същото време оставката на Борисов е довела до консолидация вътре сред привържениците на ГЕРБ и повишаване на мобилизацията им за гласуване. Партията бележи ръст от един процент спрямо януари и достига 21.9% подкрепа сред всички избиратели. Запазва добри позиции в по-младите и средни възрастови групи, в градовете със силни кметове и по-малките населени места, но е в отстъпление в областни центрове с тежки икономически проблеми и по-силни протести.

При БСП, обратното, е налице негативен тренд и поне за момента тя не извлича електорални дивиденти от социалното недоволство. Бележи спад с 1.5% спрямо януари (до 17.4%), като мобилизира твърдите си симпатизанти, но не успява да прибави нови. "Доколкото на този етап може да се очертае някаква по-обща тенденция, БСП губи в две посоки – първо, от центристките избиратели със средни и по-високи доходи, заети в частния сектор, които по всяка вероятност са притеснени от заявената политика за вдигне на данъци и осигуровки и второ, от най-нискодоходните групи, които все още остават пасивни, или се ориентират към нови протестни партии", е анализът на социолозите.

"Атака" бележи най-силен ръст и достига 5.5%. Подкрепата й нараства главно сред хората с по-нисък социален статус от средното поколение в София и малките градове. Тя обаче заедно с Националния фронт за спасение на България (НФСБ) на собственика на телевизия СКАТ Валери Симеонов е най-застрашена от консолидирането на евентуална партия на протестиращите. Всеки пети симпатизант на "Атака" и всеки трети на НФСБ е готов да подкрепи такава партия срещу едва всеки десети от привържениците на ГЕРБ или БСП.

ДПС запазва обичайните в изследванията 4%-5%, както и висока мобилизация за гласуване, но като цяло има лек спад спрямо подкрепата му непосредствено преди парламентарните избори през 2009 г.

 

Сред губещите от протестите на гражданите е и Движение "България на гражданите" на Меглена Кунева – спад от 1.7% спрямо януари (от 5.6% на 3.9%). Сегашните 3.9% от всички избиратели й дават шанс за присъствие в следващия парламент, но кампанията ще е от ключово значение за партията.

От останалите партии коалицията на ДСБ и "Синьо единство" (1.8%) и НФСБ (1.6%) са в най-добри позиции за преминаване на 4%-та бариера, но имат противоположни проблеми, отбелязват социолозите. За ДСБ и "Синьо единство" това е разширяването на твърдото ядро, за НФСБ – сплотяването на симпатизантите от периферията, които са едни от най-склонните да променят вота си.

Според данните хипотетична партия на всички протестиращи събира 14% желание за подкрепа, но тези гласове не са консолидирани и не се насочват към определен политически субект. 28% все още не са решили дали и за кого да гласуват, а това може да предизвика редица изненади по време на кампанията.

Така, ако изборите бяха днес, при около 55-57% избирателна активност (3 млн.500-600 хил.) ГЕРБ би могъл да достигне около 35-38% от действителните гласове, БСП – около 30%, "Атака" и ДПС - по около 10%, а ДБГ – 4-5%. От това дали и други политически сили ще преминат бариерата и съответно, какъв ще бъде "бонусът" от преразпределението на гласовете на останалите под чертата партии ще зависи каква коалиция ще се формира и доколко устойчиво би било следващото управление и парламент. За разлика от предишни избори обаче, когато имаше вълна на надежда към новите партии и кампанията не беше от водещо значение, сега точно тя ще е определяща както за позициите на големите, така и на по-малките политически сили.