Цяло поколение пикае срещу вятъра на промяната

Как се рисува пейзаж в постдемократизъм

Жельо МИХОВ

Седмокласник уринирал в час в школо в Момчилград. За нуждите си използвал пластмасова бутилка. Значи, представете си следната картина: учителката скърца по дъската с тебешир, диктува знания към хлапетата, в главата й освен урока се намърдват вероятно и най-различни помисли с битов характер, а през това време хлапето си наглася бутилката… „Пишете", е командата, скръц, скръц рисува тебеширът и… шуррр оглася класната стая. А картинката май че била и рецидив. Следва „Ох, ах, как е възможно!?!" от обществото, а всъщност доминацията на физиологичните нужди над духовните потребности датира не от вчера в страната. Дори един телевизионен водещ се хвалеше, че демонстрирал несъгласие с професор, уринирайки върху витрината на книжарница, където била изложена книгата му. Изтъкваше постъпката си гордо, преиначавайки простащината си на дисидентлък. Малко по-късно след хвалбите в така нареченото шоу, друга ТВ-муцуна го приземи право в собствената му урина. Така, че на последния му остана единствения дисидентски спомен само в изпълнението на „Черната овца", където неговият принос към песента бе да дрънка едно и също на бас китарата. „Аз сам си избрах тази съдба, на вечната черна овца…".

Статистиката на ритниците

Родопите са най-спокойното място. Не е лъжа, това се споменава във всяка класация на полицията от години наред. Тук престъпленията са свързани най-вече с откраднати тенджери, казани, пръскачки и т.н. Чат-пат има и други удари, които се превръщат в тема №1 за месеци наред, но пък те доказват кокошкарската теорема. По-интересни са лицата, които пряко участват в криминогенния анализ или тепърва ще влизат в него. Защото покрай своеволното уриниране се случват и други, недотам успокояващи неща.

„Ми, нямахме какво да правим и затова. Затова, де, искахме да пием кафе, пуснахме пари в апарата, обаче нищо не стана и започнахме да го ритаме". Това са обясненията на непълнолетни, които посред нощ разбиват автомат за кафе в центъра на Кърджали. Наритали го доволно, а отговорността, която ще носят, е само парична. Щетите били оценени на 400 лева. „Тази машина не струва толкова, що искат такива мангизи?", възмутени са по-късно хулиганите. Явно предварително са оценили всеки свой ритник. Това е само един епизод на сериала „Да ти пикая на обществото".

Близо 140 противоправни деяния са извършили малолетни и непълнолетни лица през миналата година в областите Кърджали и Смолян, сочат данните на прокуратура и полиция. И това са най-спокойните региони на страната, с може би най-много служители на реда на глава от населението. „Сред извършените криминални прояви от деца преобладават кражбите от магазини, жилища и прилежащи към тях помещения и кражби на мобилни телефонни апарати. Част от лицата от тази категория са извършили по няколко престъпни деяния", сочат анализите на полицията.

По-малко подслушване, повече кражби и намаляваща възрастова граница при извършване на престъпление. Това е в общи линии крими пейзажа на Родопите през изминалата година.

Едва четири искания за използване на Специални разузнавателни средства са отправили прокурорите в Смолянско през изминалата година, сочи отчетен доклад на държавното обвинение. Това е близо 4 пъти по-малко в сравнение с предходната година. По данни на прокуратурата няма организирани престъпни групи, действащи на територията на областта. Според доклада обаче е налице съществено изменение в структурата и най-вече в динамиката на престъпността в сравнение с предишните периоди.

В извършване на престъпни деяния са уличени 62 малолетни и непълнолетни лица, сочи докладът на Окръжна прокуратура. Криминогенните фактори, определящи състоянието на престъпността на територията на Областната дирекция на МВР в Смолян остават свързани с икономическите характеристики и особеностите на географското разположение на региона.

Само за година за ограничаване на наркоразпространението сред подрастващите в Кърджалийско са проведени специализирани операции, при които са проверени и профилактирани 105 училищни района и 120 наркосборища, питейни и увеселителни заведения. Иззети са 2 420 грама канабис (суха листна маса), 1 256 стръка канабис, 4,666 грама хероин и т.н.

Ако клизмата помагаше за изваждане на лошите навици…

„Момче, какво глътна, ако трябва ще ти направим клизма, но ще го извадим". Думите са на полицай, правещ проверка на непълнолетни в родопски град. Случката се разиграва малко след 19.00 часа. Проверката е за наркотици. Ученик, вижда органите на реда и лапа нещо от ръката си. Никой обаче не може да докаже какво всъщност е глътнал. Полицаите предполагат, че е „топче" марихуана, младежът ги убеждава: „Беше ми дъвката".

Подобни „акции" се правят през ден. Респектиращите действия на органите на реда срещу „нарко мрежата" понякога окончават и с успех. Залавят се по няколко грама или завършват с предупреждение от родителите за завеждане на дела за натиск и превишаване на правата.

А понякога колко е полезен поне един шамар!

„Няма ученик, който да не е пробвал наркотици. Няма такива, всеки поне веднъж е пушил трева. Независимо какви са изследванията. Естествено, че някой като те пита ще му отговориш отрицателно. Особено, ако са някакви лелки. Не им обръщат внимание. Никой не еб.ва подобни и не им има вяра. Излизат после някакви неща, че учениците посягали към чашката, но спрели дрогата. Не се е спирало с нищо, посяга се към всичко", твърди родопски ученик. По думите му сегашните ученически купони надминават всякакви представи на холивудски продуценти, инвестирали във филми за тийн-културата. „По баровете е пълно с малки мадами, които нямат години. Няма никакъв проблем да влязат и да въртят задните си части. Въртят всичко-питиета, екстри и т.н. Колко са били върнати на родителите с глоби от по 300 лева? Николко. Тук е раят на забавлението. С минимум средства, максимум купон", убеден е този средностатистически представител на бъдещето за региона.

„Никой не се интересува от образование. Има, де, ама са много малко. Това не е тема на разговор в междучасията", твърди друг тийнейджър. „В коридорите, в кръчмите, на маса, никой не се интересува и никой не споделя бъдещите си планове. Няма такива неща. Разговорите се въртят около мадами, някакво материалче за успокоение на нервите, такива работи. Ама кой ще кандидатства в университет и такива работи, на кого му пука! Мохабетите се въртят около изкарването на мангизи. Ако изскочи някаква работа да се напечатат малко пари или пък като знаеш, че продадеш ли малко материал ще напълниш джоба, кой го вълнува даскалото. Никой. Младите искат три неща-мангизи, купони и пак мангизи. Пикаят върху другото", категорично е момчето, което само след броени седмици завършва средното си образование. 

„В учебните заведения са проведени лекции за вредата от наркотиците. Добри резултати са постигнати и по приоритет безопасност на движение. Извършена е значителна по обем профилактична дейност сред населението и подрастващите", посочват в отчетите си органите на реда в Родопите.

С други думи всички искат да се отделят от това общество

Старото послание „Учи, мама, за да не работиш" отдавна вече не отваря учебниците и не провокира тревожни умове. То просто е заело своето място във витрината от народни мъдрости, в които трудът е сведен до образуването на мазоли по крайниците. Все още има млади хора, които вярват, че успехът им зависи единствено от собствената упоритост и залягане над книгите. Всичко за тях е свързано с работа и самоусъвършенстване. Доказателство за това са и срещите на випуските само няколко години след завършването. Оредели и скучни. През последните десет лета стотици родопчани са напуснали пределите на страната с мисълта никога повече да не се завърнат. Много от тях са се вписали успешно в новата среда и в армията на обикновените гастарбайтери. Но и много са избрали да продължат там образованието си, след което да пробият и устроят живота си така, както никога не биха могли у дома. Десетки университети отварят вратите си за родните ученици, дори още преди да са завършили своето образование тук. Те са готови. Десетокласници успешно се представят на изпитите, които им позволяват да продължат висшето си образование зад граница. Германия, Франция, Белгия, Великобритания, Канада отдавна си „заплюват" най-кадърните наши ученици още преди да са получили дипломите си тук. И те тръгват, готови са и нямат търпение да покорят следващата си цел. Дори там, далеч, където ден след ден ще забравят родната реч, те ще продължават да се доказват, докато не постигнат целите си. Те са ясни. Те са отговорът им на въпроса на неформалния референдум „За и против отделянето от нашето общество". Със своите усилия изтърваното ни бъдеще няма да бъде само склададжии, дюлгери, фаянсаджии, берачи на ягоди, а ще ръководи. Ще учи, за да работи в компании, които ще оценят неговите усилия да достигне професионалните им изисквания. Те ще са гордостта на обществото, което все още живее с мита, че когато човек учи, той след това не работи. Ще бъдат най-голямото съжаление за тези, които са си мислили, че и без упоритост човек може да прокопса, гледайки парламентарния контрол с евтина бира в ръка.

И двата профила са изтърваното бъдеще, което дружно уринира върху обществото, показвайки мнението си в един извратен референдум, който просто отбелязва безсъдбовността в една корозирала от надежда държава.

На снимката:

Тази събота в дискотеката ще има нови танцьорки – това е най-коментираното в голямото междучасие