В кръчмата в дъното на Европа преходът приключи: Келнер, бутилка „Самоунищожение” с черен етикет!

Жельо МИХОВ

Преходът отдавна свърши и той остави стотици хиляди жертви у дома и още толкова бежанци във всяка точка на световната политическа карта. Започна що-годе мирно, приключи в тотална тишина. Спорадичното недоволство сред нищожните останки на думата народ е по-скоро като огнище на отдавна позабравена болест по добитъка, която след малки ограничения и необходимото медикаментозно третиране отшумява до следващата си дразнеща всеобщото животинско спокойствие поява. Неговата перманентна реанимация обаче е необходима за поддържане на надеждата и илюзорната вяра в месии на остатъка от жертвите му на родна територия. Преходът е любимото оправдание, необходимото обяснение и обетованата врата, зад която се крие всичко онова, което трябваше отдавна да се случи. Разбира се става въпрос за онези обещания, изпълнението на които съставят анализите на всички отиващи си и тепърва влизащи във властта. А стадото кротко си преживяше през годините докато не доби необходимият брой и начин на поведение, угоден за всеки пастир. Всички икономически анализи рязко контрастират със случващото се. Антитезите на всеки високо прокламиран ръст на „инвестиции и благодатна почва за развитие на бизнеса" могат да се прочетат във всяка една криминална хроника. Докато обаче едните се правят на три-пет месеца, то другите са ежедневни. Анализът им показва най-ясно действителността. Дребни дилъри на дрога, гастарбайтери, катастрофиращи с „баварци" N-та употреба, пияни чичовци, решаващи спорове за имоти с мотики, брадви и т.н. Този ръст на „икономиката" и всеобщите блага май няма нищо общо с действителността, съчинена в пресофисите на партийните централи.

Зад граница-граждани, у дома-богове

„Болшинството от нашенци в чужбина са много дисциплинирани. Какво обаче им става тук? Зад граница спазват всяка запетайка в закона, у дома се превръщат в нещо коренно различно. Качват се пияни в колите, карат с превишена скорост, вършат каквото си искат на пътя, а в кръчмата са просто… богове. Тупат се в гърдите, смятат се за постигнали всичко в живота, не признават нищо и никого. Полепили са малко плочки по Франция, Холандия, превивали са гръб по нивите в Гърция, откъсвали са им се ръцете по строежите в Германия и смятат, че са повече от всички „будали", останали тук. А всъщност те са част от цялата картина. Малка частичка от пъзела, който сглобява действителността ни. И като се приберат- довършват пейзажа. Това е някаква комплексарщина, натрупана във времето. Когато сиромахът напълни джобовете с малко пари, той забравя миналото и вече е друга бира, с по-лъскав етикет, ама съдържанието е отново същото-на евтина и горчива пиячка. Нарича се манталитет. Той е вече вроден и явно се предава с поколенията. Само като се смени средата той се потиска и не взема превес".

Това е анализът за състоянието на държавата и манталитетът, създаден от „икономическия ръст" на всяко правителство. Той не е направен от политически и финансови анализатори, а от наблюденията на най-обикновени нашенци, които убедено твърдят, че безизходицата в икономическото бъдеще на страната ни са причинили синдрома на самоунищожение.

„Аз като пия две-три бири не знам какво става…"

Един тийнейджър обясняваше в съда, че като изпиел две-три бири и не знаел какво става. Принципно това не е проблем. В нашето общество обикновено или ще нарекат подобен с думата „пикльо", или „щастливец"-щото ще минава по-тънко в кръчмите. В зала на родната Темида обаче го посочиха като убиец, но по невнимание. Защото навръх влизането си в пълнолетие, заедно с още петима „невнимателни", същият преби човек до смърт. Случката се разигра в Крумовград. Шестимата младежи са с различни статуси, но под един знаменател-продукт на родното общество, моделирано от извървения преход. Един работи, друг е със свой бизнес, трети си почива от гурбет, четвърти безработен, пети „помага", шести празнува пълнолетие. Купонът ги събира, алкохолът ги прави богоподобни и в един момент човек умира под ударите на новите божества. Лобно място се превръща центърът на града-паркът, който е направен за отдих и разходка, за събиране на хората, но не за разделение. Наказанието е за цялото общество. Неговото мълчание за случващото се в продължение на години и смачкването правото му на нормален живот извика, но в предсмъртен гърч и давейки се в собствената си кръв. Това бе викът на отчаянието, нанасящ шамар на цялото стадо, което се остави да бъде убеждавано, че няма начин да живее по-добре от това, което му предлагат от две десетилетия пастирите му.

Златната надежда по обезлюдените баири

Анализът?! Гурбетчии, работещи, безработни-комплексираните богове в центъра на агората, скрепени в пъзел-парчетата на родния пейзаж. Викът на площада може да бъде само предсмъртен? Дано това не е последната истина в най-новата ни история.

„Едно време не бе така. В Крумовград имаше работа, имаше военни, поделение, градът кипеше от живот. Сега е тихо. Младите търсят работа в чужбина, другите които остават обичат да посягат към чашката. И не само те. Тогава мъката от пропилените възможности вадят на показ най-отвратителните човешки черти. Ако имахме германски стандарт на живот това дали щеше да е така? Едва ли. На този народ му трябва работа и добри доходи. Тогава той ще покаже най-доброто от себе си. Така бе научен-да разчита само на държавата и после когато трябваше да се оправя сам, той не разбра как. Но и никой не му помага. Предприятията се превърнаха в развалини, земите по селата пустеят. И сякаш няма надежда. А всъщност какво се оказа? Живеем под злато, а ходим бедни. Много се говори за добива на Ада тепе. Той обаче се бави във времето. Дано да стане един ден. Колкото по-скоро, толкова по-добре. Едни хора казваха, че това ще повлияе на природата. А какво е тя, когато не останат хора, които да й се радват? Обезлюдява регионът. Процесът е от години. Надеждата в момента е именно в Ада тепе. Това е реалната възможност семейства да останат заедно, а не във всеки дом да има гурбетчии. Подобни доходи в малкия град са като печалба от лотарията. Този път ние бяхме печелившите. Досега смятахме, че родените тук сме губещи. Но съдбата не ни изостави, въпреки обезверяването. Имаме нов шанс, при това златен. Защо да го губим и не се възползваме? Повече работа и по-високи доходи ни гарантира едно спокойно общество. Защото бездействието ражда пороци и главоболия".

Това е друг анализ. Той също не е плод на пресофиса на някоя партийна централа. Той е голямата мечта на малкия човек в малкия град на голямата планина, която винаги е отглеждала трудолюбиви хора. Там обаче от години ръстът в икономиката се изчислява по преводите на гастарбайтерите зад граница, посягането към чашката е като посещение при психоаналитика, летенето с автомобил втора ръка, но на пет мастики-ниво на преуспялост, а тупаници в парка-доказателство за обществено превъзходство… И въпреки това, в цялата тази картинка се провира малката надежда, че все нещо различно от избори би могло да се случи.
24rodopi.com

На снимката:

6-мата млади мъжe от Крумовградско, които бяха арестувани за смъртта на бизнесмена Метин Халил, според съда са му нанесли средна телесна повреда, но не са искали да го убиват. Те били много пияни в онази фатална нощ