От цял свят идват минни специалисти да видят Челопеч, а на Ада тепе ще бъде по-модерно!

Ния ДАМЯНОВА

Петър КАЛЧЕВ

Джипът катери уверено височината. Оставили сме под земята тежкотоварните камиони и пробивната техника на рудника в Челопеч.

„А водата? Нямаше наводнени галерии", задаваме поредния въпрос. „Махни водата от пътя ! Това римско правило при строежа на пътища е спазено и тук", отговаря един от „гидовете" ни.

От лявата страна на галерията фиксираме още една от спасителните камери, които са единствените на Балканите. Мината разполага и с

две мобилни камери, в които като се заключиш се чувстваш като в совалка. Резервоарите за вода на пожарогасителите също се оказват уникални – има ги само на 4 места в света – в рудници в Норвегия, Швеция, Финландия и в Челопеч.

В далечината се вижда малката точка, зад която е Горният свят. Там където ще продължим да търсим отговорите на Топ 30 на неудобни въпроси, които нахъсани за сензации предварително нахвърлихме в бележниците. Изминаваме последните метри от Подземния град, където сме оставили тоновете злато, както биха се изразили мнозина, и миньорите, които се борят със земните пластове.

В продължение на 3 часа сме обиколили голяма част от 80-те километра галерии, които са високи и широки към 6 метра.

„Нито сте първите, нито ще сте последните външни хора, които слизат в подземния рудник. Провеждали сме Дни на отворените врати и десетки местни граждани са видели работата тук, нововъведенията в галериите. Почти всеки на излизане отбелязва, че долу функционира истински малък град", казва Илия Гърков, вицепрезидент и изпълнителен директор на „Дънди Прешъс Металс – Крумовград", който към днешна дата е изпълнителен директор и на „Дънди Прешъс Металс - Челопеч". Заслужено признание към Гърков, който е отдал целия си трудов стаж на подземната работа.

Преди да се върнем в административната сграда и се освободим от „снаряженията", гарантирали ни безопасност при прехода на стотици митри под земята, високопроходимият автомобил ни откарва по черен път до трудно проходима борова гора. Сезонът на гъбите е отминал, но край пътя откриваме найлонова торбичка, върху която засъхват няколко масловки и три-четири отровни гъби. Вероятно на това място гъбарят е сортирал -това става за ядене, това е „рискова храна", минава ни през ум.

Илия Гърков, вицепрезидент и изпълнителен директор на „Дънди Прешъс Металс – Крумовград", и Стилиян Минкин, главен инженер на рудник „Челопеч", които ни бяха гидове в града под земята, ни обясняват, че на това място е бил старият рудник. Изненадата явно е изписана на лицата ни, защото ни се повтаря, че преди години тук също е било мина. Планината била изсечена като от невидим гигант. След рекултивацията на терена по нищо не личи, че години наред тук е имало добивна дейност.

Било е диво и красиво и пак е придобило същата визия  след извличането на полезните изкопаеми от недрата й

Разликата се открива единствено във височината на дърветата – там където е имало рудник, боровете са по-малки от тези, които са по-високо в планината. Едното залесяване е било във времената на соца, когато ученици са садили борчета, другото- след закриването на старата мина.

Поемаме надолу. Трябва да видим Обогатителната фабрика на добивно-преработвателното предприятие в Челопеч. Пътят минава през една от махалите на село Челопеч. Две от къщите са санирани и прясно боядисани. Припомняме си думите на местните хора от предния ден, които твърдяха, че тук почти няма гурбетчии и със спестени пари от работа в района се правят ремонти на къщите.

В нашите бележници в Топ 30 два от въпросите са за протести на хора, чиито стени били напукани заради дейността на „Челопеч майнинг". В Общината обясняват, че проблемът добил „политически характер". Наложило се гръцка фирма да направи обследване на терена и да установи, че вибрациите от подземните експлозии са в пъти под нормата. От Министерството на екологията и околната среда обявили, че не е необходимо да се направи Оценка на въздействието върху околната среда на „Челопеч майнинг", тъй като предприятието функционира от 50-те години на миналия век и нищо в метода на добиване не се е променило от тогава, освен подобряването на качеството на изходния продукт.

В очакване на анализа на експертите за пукнатините в къщите, от екоминистерството разпоредили да се извърши оценка за състоянието на въздуха в района на миньорското селище. Последните измервания не са регистрирали повишение на който и да е от показателите, които да вредят на човешкото здраве. По отношение на шума, показателите от предприятието също са под всякакви зададени норми.

В Обогатителната фабрика ни показват прословутите предпазни решетки над медно-златния концентрат, които

един от политическите лидери на парламентарна партия използвал за „прозрението" си – „в Челопеч работници са поставени в робски условия, работят заключени зад решетки".

Решетките са подови, по тях вървят работниците, но изразът на политика бил „Зад тези решетки се експлоатират хора". Във фабриката проследяваме целия процес по смилането и обогатяването на добитата руда до медно-златен концентрат – изходен продукт за металите мед и злато.

Удивени сме от командната зала, от която се ръководят 85 процента от процесите в предприятието в Челопеч. Научаваме най-важното за пиритния и медния концентрат, за което трябва да знаят журналистите, стъпила на територията на „Челопеч". Получаваме необходимата информация за извличането на ценните компоненти, важните проценти и грамове мед и злато в един тон, обогатяване на рудите. Установяваме, че фибробетона, с който се укрепяват стените на галериите се правят от отпадъчна вода от фабриката, която се смесва в бетон.

На опашката в работническата столова се запознаваме с шефа на „Дънди Прешъс Металс Челопеч" ЕАД.

Малко след срещата ни с Николай Христов, той бе назначен за старши вицепрезидент "Устойчиво бизнес развитие" в „Дънди Прешъс Металс", която позиция е най-високата достигана от българин в международната компания. На корпоративно ниво той ще отговаря за безопасността, здравето, околната среда, социалната отговорност и ангажиране на заинтересованите страни.

Докато чакаме с табли в ръце, разменяме първите си впечатления от обхода. Акцентът ни е за видяното в „Подземния град". Шегуваме се, че дори да имаме редакционен офис на 800 метра под земята, пак ще бъде №1 в новините, благодарение на модерната радио-комуникационна мрежа в предприятието. Не крием и изненадата си, че всеки гост може да види на таблото в административната сграда с точност къде се копае, колко са добивите, грамовете злато в един тон, как върви планът за месеца, кой работник си е ударил пръста.

„Както виждате, наоколо няма лунни пейзажи. Минни специалисти от цял свят идват, за да видят галериите в Челопеч. Имайте предвид, че на Ада тепе ще бъде много по-модерно", казва инж. Николай Христов

 (Продължава в следващия брой)

На снимките

Командната зала в Обогатителната фабрика

Фабриката

Концентратът

Входът към наклонка „Вяра"

„Решетките на политика"

Още по темата:
Ами сега! Милирдер тропа на вратата - четете тук
Виж Челопеч, мисли за Крумовград - четете тук