На масата на бедняка - в евро и лева: Хайде да си ги премерим… кризите!

От нивата до плажа и обратно

Жельо МИХОВ

Пенсионери в Гърция стигнаха до ръкопашни схватки пред временно отворени банкови клонове в битка за малката глътка въздух в размер на 120 евро от полагащите им се пенсии, след като финансовите им институции хлопнаха кепенците. Останалите пък са принудени да живеят с 60 евро на ден „подаяние" от банкоматите. В същото време премиерът на южната ни съседка обяви, че споразумение с кредиторите ще има веднага след референдума. Нагласите в страната сочат, че най-вероятно болшинството от гърците ще кажат „Да" на оставането в Евросъюза.

Трепет, очакване, неяснота за бъдещето, финансова несигурност. Познато, нали? Но това не е дъното.

Фалит на банки, нескончаеми опашки пред празни магазини, хиперинфлация, спестявания, превърнати в безполезна шума буквално за дни, заплати, равняващи се на няколко долара месечно…

Това е дъното. Това се случи в България, когато правителство от пребоядисани с нюанс по-светло червено комунисти отказа да плаща дълговете на държавата. Преживяхме го и помним. Всъщност преживяхме много, но притежаваме мазохистичната склонност бързо да забравяме до какво могат да доведат политическите решения на най-калпавите управници, които държавата ни е имала. Ред е май и съседите ни да го разберат. А, трябва да бъдем сигурни, че сторят ли го, повече няма да го допуснат. Въпрос на характер. Започнаха да се усещат, преди да са стигнали истинското дъно.

Ако говорим за кризи пък, ние сме царе на оцеляването в тях. Затова и ни сочат за пример. На наш гръб се мъчат да обяснят колко важно е да има финансова дисциплина. Сиреч, „Вижте бедняците-малки заплати, но отличници в бюджета, на ръба на оцеляването са, но никой не мрънка-работят и си плащат". Направи го точно онази леля, която сега отново трябва да се превърне в добрата фея и да спасява комшиите-да опрощава дългове и да дава нови заеми. Докато не ги дисциплинира и прати на нашето финансово дередже. Да, ама как да накараш изтънчен стомах да набива фасул, след като години наред си му плащал масрафа в гурме ресторанти? Трудно. Е, ама ние пък сме за пример. И затова ги е страх комшиите-да не станат и те за пример и то в уж добрия смисъл. Изобщо кой иска да е изпълнителното пионерче със смачкана банкнота в джоба с номинал по-малък от годините му?

Гърците не искали да обеднеят като нас. Това дали го разбраха и нашите пионерчета? Явно съседите ни не разполагат с техните данни за родно богатство, което ни се представя в оценките на водещите лидери от Съюза, които после биват повтаряни от родните политици като заклинания. Какво имат гърците? Държавна собственост, световноизвестни забележителности, развит туризъм, инфраструктура. А ние? Най-вече празни приказки за светлото бъдеще и настояще в пълна мизерия. Дори не е нужно да започваме с изброяването-до болка е познато, а илачът неизвестен.

Каквото и да си приказваме, най-тежкият сценарий за комшиите ни най-вероятно няма да се случи, а колкото и да свиват харчовете и затягат коланите, отново ще живеят по-добре от нас. Ние да му мислим. Но вероятно и това ще отложим за след лятото. Сега наред са гръцките плажове, има време за следващото увеличение на каквото и да е из нашенско…

Плажовете са си плажове, тютюнът си е тютюн

„Какви притеснения да имаме за съседите? Те винаги минават между капките, пак ще се оправят някак си. Чакаме само да се оправи времето, то ни е проблемът в момента. Вали, гърми през ден. Да дойде истинското лято и отново поемаме към плажовете", коментира Сезгин. Мъжът е собственик на хранителен магазин в Кърджали. Категоричен е, че едва ли някой негов колега на юг от границата притежава тефтер с вересии като него. „От години записвам хората. От заплата до аванс. На някои имената им почти не излизат от тефтера. Това разбирам аз за криза. Работиш, получаваш, разплащаш и всичко свършва за дни. После пак задължения. Какво да кажат тези хора? Нашенци са свикнали да живеят така. Затова не ги мислим гърците. Само да не вдигат цените по морето", коментира родопският търговец.

„Заплатите вече са други в Гърция. Това удря и нашите там. Всички се настройват на съвсем различен ритъм на живот. Все по-редки ще стават посещенията по заведения, покупките ще бъдат по-малки, за кредити ще се взема трудно решение. Но това се отнася за гърците. Нашите гурбетчии никога не са живели по този начин. Затова и няма, вероятно няма и да има наплив от връщащи се у дома. Всеки ще си натиска здраво парцалите и ако стане вече нетърпимо, ще се заминава към друга държава. Но у дома-просто изключено", коментира 47-годишен нашенец от Кирковско. Росен от години работи в южната ни съседка и е категоричен, че кризата не би хвърлила в панически бяг родните гастарбайтери. „На тютюна надникът си е 25-30 евро. На село дали ще изкара толкова? Докато гърците се научат да си го работят сами, за нашите хляб ще има", допълва Росен.

Граничните пунктове са бонус в кризата-вход към евтините пазари

„Това положение, което се наблюдава в Гърция, ще се промени. Няма да има затворени банки. Надявам се да е временно", коментира ситуацията в южната ни съседка зам.-областният управител на регион Източна Македония и Тракия Христос Георгитсопулос. Според него референдумът в неделя е навременен, а предварителните проучвания сочат, че 60 на сто от гърците ще гласуват за оставането на страната в Европейския съюз. „Няма опасност да излезем от Еврозоната и няма опасност за проектите, по които работим съвместно от двете страни на границата", категоричен бе

Георгитсопулос по време на посещението си в Смолян. Той визира конкретно реализацията на дългоочаквания проект за граничен пункт при Рудозем.

„На броени километри сме от Ксанти, а разликата в стандартите е по-дълъг от пътя да Щатите", казва Северин от Мадан. Мъжът е дребен търговец. След отварянето на пункта при Златоград, вече е разширил ареала на действие. „Този път и новият граничен проход ще съживи региона. Той буквално ще отвори и двата града към Европа. Ще печелим ние, ще печелят и гърците. Наистина се надяваме кризата им да отмине, нещата да се закрепят, защото никой не иска бедни комшии. Въпреки, че бедните в случая сме ние и ще продължим да сме", смята Северин. По думите му евтиният пазар в миньорските градове ще е бонус за съседите в кризата.

„Само можем да спечелим от гръцката криза", убеден е също така друг търговец от Родопите. Февзи си спомня протестите и блокирането на границата от българска страна, на метри от граничния пункт при Златоград.

Преди две години десетки търговци се вдигнаха на бунт срещу наложеното от гръцка страна ограничение на преминаването на български бусове с тегло над 2 тона. Причина според тях бе желанието на гръцките власти „да угодят" на няколко крупни търговци в най-близките градове до границата в северната част на страната, които се страхували за приходите си след встъпването на конкурентите от пограничните български райони заради евтината стока, която предлагали на пазара.

„Сега вероятно нещата ще са съвсем по-различни. Няма как да забраниш на хората, на които свиваш бюджета, да търсят по-изгодната финансово стока. Дори смятам, че нещата ще се обърнат. Те самите ще ни търсят. Капиталистическият свят е устроен така-всеки сам трябва да търси и отстоява интереса си. Към момента комшиите окупират бензиностанциите ни. Търсенето според мен ще се разшири и към стоките от първа необходимост. Не, че и преди не го правиха, но смятам, че ще се увеличи. Просто сега възможностите за използване на средствата им е ограничено. Но когато премине този период и имайки едно наум, ние ще се превърнем в най-желаният им партньор", разсъждава родопчанинът.

Едни милиарди като шума и кой е по-, по-, най-

„Къде всъщност им е богатството на гърците?", пита собственик на склад за търговия на едро в Родопите. „Може би в над 200-милиардния им дълг. Финансовото богатство на една държава не се измерва в стандарта на живот на гражданите й. Той е в покритието на валутата със злато. Някои хора може би още смятат, че Щатите са най-богатата държава в света, а американците с най-висок стандарт. Това е поредният балон. Самите те вероятно и не предполагат колко са бедни. Целият им живот минава в кредити, а държавата им произвежда единствено „демокрация" и долари. Печата ги здраво, но не спрямо наличието на златния им резерв в банките, който не е актуализиран вероятно от средата на миналия век. Парите им нямат никакво покритие. Във всеки учебник по икономика успешна икономически държава се дефинира с такава, която завърта парите си, а не печата постоянно. Това е балонът, който рано или късно ще се спука. Затова „приятелите" ни отвъд океана търсят неистово следваща война, защото само така могат да извадят за пореден път икономиката си от калта", смята 49-годишният Красимир С. По думите му същото е състоянието и на Гърция. „Всеки може да се пъчи с 2 милиона евро, теглен заем. Изхарчва го за година и след това ще го плащат и правнуците му. Това обаче не го прави богат. Ситуацията в България е далеч по-добра, колкото и нашенци да не искат да го повярват. Грешка е да се гледа в джоба на съседа. Да, той има определено повече. И нашенецът може да го постигне. Просто отива в банката и тегли. След това обаче ще трябва да връща. Нещо, което комшиите ни не правят. Ние сме далеч по-стабилни икономически. Недоверието от страна на чуждите инвеститори идва главно от непрозрачната среда и огромното ниво на корупция. Затова обаче вина имаме самите ние. И въпреки това показателите ни са добри и икономиката ни ще бележи ръст, бавно, но сигурно. А сигурността, както виждаме, е най-важна", смята родопският бизнесмен.

***

Световните пазари се побъркаха заради кризата в Гърция. Еврото отбеляза спад спрямо долара, а цената на петрола се насочи надолу. Това би била чудесна новина за страната ни, ако тук подобно инфо не се материализираше в цифрово изражение след около седмица. Та ще почакаме да падне бензинът, да дойде истинското лято и хайде пак по плажовете на закъсалите ни комшии. А на чаша узо можем и да си ги премерим… кризите. Последно време те ги произвеждат. Ние пък от години бълваме на пазара чалга, молове, партии и чиновници (като последните и при тях са бол). Но и политиката, барабар силиконовите хитове не стават за износ. Ни от нас, ни от тях.

24rodopi.com

На снимките:

„Войниците", които поискаха с малките бусчета да завладеят пазара след отварянето на границите. Битката успя до бунта срещу кофти номерата на гърците със забраната за влизане на БГ стоки]

Умореният войник на злощастната съдба, но пък накипрен с фланелка на политическа партия