А, Б… F, хилядите „жертви” на прехода

Изгубеното поколение 2

Изпращаме хиляди абитуриенти, които ще поемат всеки по своя житейски път. Той ще бъде нелек, но ще ги изгради като личности, характери, ще ги научи на истинска любов, но и на неподправена омраза. Основа ще им бъдат тези 12 години, прекарани на чина в училищната стая, трамплинът-тяхната собствена воля. Те напускат завинаги школата. Някои обаче го сториха далеч преди тях…

6 159 деца в Родопите са напуснали училище. 4 400 от тях са заминали зад граница с родителите си. Именно те вече са казали „Сбогом!” не само на образованието тук, но и на страната. Такава е била волята на семействата им. Десетки екипи в регионите на Кърджали и Смолян са събрали тези данни, които бяха оповестени преди месеци. В Кърджалийско извън училище са 5 068 деца, от които 3 499 са вече емигранти. В Смолянско цифрата е 1 091. 900 ученици пък са на гурбет заедно с родителите си.

Данните са за деца до 16-годишна възраст.

„Причините за напускане на училището са различни-от медицински до социални. Много от децата не са били открити на предоставените адреси и за тях няма информация. В такива случаи се обръщаме към МВР с цел да бъде проследен техния път-дали те са напуснали страната или пребивават в други региони. Взаимодействаме много добре с Общинските администрации, както и със службите „Социално подпомагане”. Където е необходимо ще бъдат налагани санкции от социалните на семействата, чиито деца са напуснали училище и отказват да продължат образованието си”, посочиха неотдавна от Регионалното управление на образованието в Кърджали. 

Добрата новина за Смолян пък е, че регионът е сред областите с най-малко отпаднали деца и ученици. Вследствие на работата на екипите е постигнато почти 100% приобщаване.

Преселението

Младите хора в селата се изнасят към чужбина. Първо тръгват родителите, а децата остават на грижите на баби и дядовци. Само след няколко години обаче, семействата се събират отново, но зад граница. „Родителите си прибират децата и те вече стават част от образователната система на други държави. Страните от Западна Европа, САЩ, Канада се превръщат във втора родина за родопчани. Това е един необратим процес. Няма и не виждаме начин как тези хора ще се върнат отново или пък ще успеем да задържим останалите, които готвят същата стъпка”, казват кметове на населени места в Смолянско. „Когато децата са по селата има надежда. Но заминат ли и те вече е сигурно-връщане назад за семействата им няма”, допълват селски управници.

„Да се похвалим с цифрите”

17 297 деца и ученици от набор 2001 до набор 2012 включително са върнати в класните стаи в цялата страна. „Постигнатото до момента нямаше да е възможно без съвместната и координирана работа на всички въвлечени в процеса институции, както и тяхната силна мотивация. Основните ни приоритети занапред са резултатът от работата да бъде съхранени и надграден”. Думите са на вицепремиера Томислав Дончев по време на заседание на Координационното звено по Механизма за съвместна работа на институциите по обхващане и задържане в образователната система на деца и ученици в задължителна предучилищна и училищна възраст.

Според просветния министър пък, 206 378 деца и ученици на възраст от 5 до 18 години са отпаднали от образователната система или никога не са били записвани в нея. За обхождане на 162 962 адреса в цялата страна са били мобилизирани 1103 екипа с общо 11 632 представители на различни институции – учители, директори, социални работници, полицаи, общински служители, представители на местните комисии за борба с противообществните прояви на малолетни и непълнолетни лица, медиатори, представители на гражданското общество. В близо 80% от случаите децата не са намерени на настоящ адрес, най-често, защото не са в страната. За отпадането на децата от образователната система сред основните причини се открояват социално-икономическите, както и пътуванията в чужбина с цел работа на цялото семейство, започването на работа в юношеска възраст за подпомагане на семейството, липсата на транспорт, ранните бракове.

Децата като бизнес и големите надежди

„Само със социалните помощи за трите деца може да се издържа цялото ми семейство в Германия”, категоричен е мургав кърджалиец. Мъжът е преселил цялата фамилия в „широките обятия на Ангела Меркел”. Първо са заминали майка му и баща му. След години на гурбет, добре устроеното семейство поема и 36-годишния мъж. По-късно при него вече са и трите му деца. Училището в България за тях вече е в далечното минало.

„Записахме децата в Германия. Най-малкото говори вече по-добре немски от мен. Всички работим, без децата. Получаваме от държавата и за тях, ползваме всякакви облаги, нищо че сме чужденци. Аз съм в строителството, но децата ще учат и вярвам, че ще имат по-добра работа един ден от мен. По-училият там взема повече пари. Вкъщи трябва рано да ги женя и така. Сега ще имат повече шанс”, споделя кърджалиецът.

Дилемата

„Ще пробвам за последен път в България, заради детето. Бизнесът ми постепенно замираше в последните години. Не се получаваха нещата. На този рушвет, на онзи, за да поемеш някакъв малък обект и от раздаване на алчи чиновници, накрая с парите само оцеляваш”, споделя мъж в строителния бранш в Родопите. Брат му има успешен бизнес в Испания. През лятото е бил при него, за да му помага.

„Чудя се дали да не зарежа всичко тук, да взема детето и да се установя при брат ми. Има основа, много подреден живот, всичко е по правила. Няма притеснения за утрешния ден, ама кой ще дойда на власт, ама кой ще стане кмет, ама на кой любовницата ще му направи кефа, че да не си го изкара после на други. Омръзна ми всичко да зависи от разни хора, които и за пет стотинки работа не са свършили в живота си. Айде, ще остана, ще продължа да се блъскам тук, детето вече започна училище… После то ще се сблъска със същите дивотии като мен. Най-важният въпрос е-какво искаме за децата си? Дали бъдеще на отчаяни и разбити от действителността хора или горди младежи, които с уменията си превземат върхове? Дадох си последен шанс тук. Само заради това, че детето е свикнало у дома. Не съм оптимист обаче, че промяна ще има. С какво са виновни децата, че трябва да живеят в тази диващина, в която в 21 век хора се молят за вода в чешмите?”, разсъждава родопчанинът.

Сигурният коз

„Аз искам децата ми да учат в чужбина. Да завършат там училище, колеж, университет, защото това ще им гарантира трамплин в живота. Куцо и кьораво има дипломи в България, а голяма част са нагаждачи, гъзоблизци. Навсякъде са такива, но сякаш само в България подобни достигат висотите да решават съдбите на други хора”, разсъждава смолянчанин, емигрирал в Щатите. „Изпитвам огромна неприязън само при мисълта, че един подобен елемент един ден може да разбие на пух и прах мечтите на моите деца, само защото е бил удобен някому, безумно алчен, но в същото време „компенсира” с природна тъпота. Всеки търси най-доброто. Като не го намира у дома, търси другаде. Аз искам да се боря и успявам, не животът и успехът ми да зависят от партията, но само когато тя е на власт. Не искам и това за децата ми”, категоричен е „новият тип” родопчанин.

„Върнахме ги!”

„Върнахме ги, видите ли колко добре се развиват нещата!”, сякаш трябваше да покажат цифрите за вкараните обратно по стаите ученици. Десетки хиляди дори не са били открити, защото вече са зад граница. Какво ще се случи с тях пък само бъдещето ще покаже. Както и за върнатите. Тези цифри прозвучаха като хвалба, но те са ужасни. Това е присъдата върху изпълнителите на прехода. Те показват диагнозата. Почвата в нашия дом е отровена. Лечението е друго.

И все пак-да ни е честит 24 май. Половин милиард в света пишат на НАШАТА АЗБУКА. Нека не го забравяме. Нито една наука не може да се развива без А и Б-то. Те се научават първи, за да може да се положат върху тях останалите елементи от постамента на знанието. Без него човек няма да се различава по никакъв начин от животните.

Жалкото е, че хиляди деца ще учат само и единствено чужди азбуки.

Жельо МИХОВ, 24rodopi.com

На снимките:

Първият звънец е в краката

Изпращане на абитуриент - газ, газ…

Трагедията и падението на цяло поколение