Родопите, „Желязната завеса” и… епохата на уокмена и нелегалните дънки…

Сега ни е забавно като си спомним как преди 10 ноември 1989 г. някои стоки, храни, дрехи и техника бяха дефицитни, затова и много желани. Нямаше ги в магазините и снабдяването с тях беше нелегално.

„Помня като ученик как се прехласвах по дънките „Леви Щраус“ и „Райфъл“. Тях човек можеше да ги придобие от някой роднина в западната чужбина или ако намери долари, за да влезе в магазините на „Кореком“. Е, начини се намираха. Пак си спомням как на една бригада крадци бяха задигнали на всички  дънковите ни облекла от спалните помещения . Това беше през 1988 г.,  една година преди демократичните промени. Тогава разследващият полицай ни каза: „Няма да ви карам да пишете откъде имате дънковите дрехи, защото знам, че са незаконно придобити, просто напишете имената си и каква марка са дънковите облекла”. Бързо заловиха двамата крадци, които с нашите  дрехи са искали да спечелят по някой лев и са ги предлагали на битака. Всички си получихме дънките”, разказва спомените си родопчанин, тийнейджър по „онова време”. .

Уокменът и „захапаната лента”

Когато Sony направи революция при портативните аудио-касетофони, уокмен се превърна в икона на музикалната култура, позволявайки на феновете да записват, пренасят и слушат музика по начин, който не е бил възможен преди това.

Компанията решава да сложи слушалки на един касетофон и така се ражда уокменът. Той промени музикалната култура през 80-те години на миналия век, а да си собственик на уокмен бешесъщо толкова престижно и модерно, както е притежаването на iPhone днес. За тези, които не знаят, уокмен е като съвременният МР3 плейър.

Тогава, както и сега, младежите ходиха с дънки тип шалвари и уокмени. Да, но не всеки можеше да има малкото касетофонче. Гледаше се с  друго на око на тези, които го притежаваха. В смисъл, че са специални, техните са намерили долари и са им купили музикалната придобивка. Хит бяха и аудиокасетите, а да се снабдиш с хитовете на Сиси Кеч, Саманта Фокс, Сандра, Бед бойс блу и други тогава популярни поп изпълнители и състави  си беше чудо, но не беше невъзможно. Тези, които нямаха връзки и възможности за уокмени се задоволяваха и с касетофони, които сегашните ученици биха оприличили на щайги. Често се случваше иглата на касетофона да захване лентата на аудиокасетата и край със записа. Тогава чистихме главите на касетофоните със спирт и памук, за да не стават такива гафове или поне да бъдат сведени до минимум.

Корекомски шоколад и ГДР-то

Течният корекомски шоколад беше мечта, а вкусът му - невероятен. Нес кафето също, кока колата, ядките, тоблерона, какаото, бонбоните „тик-так” и др. На разни международни лагери се правеше замяна по много странни начини. Например за седмица изкарваш нормата на някое германче от тогавашното ГДР и то ти подарява дънките, фланелка с надписи  или пък ще ти купи течен шоколад и дъвки.

Лятото по морето също ставаха подобен алъш-вериш, но там се обменяха левове за долари, за да си купиш  нещо от корекомите и дефицитните стоки.

И така посрещнахме демокрацията. Тогава се появи видеото. Страхотно, по цели нощи гледахме филми, за които бихме мечтали да гледаме преди. Взимахме видеокасети под наем , а като вземеш две –третата е безплатна. Появиха се и мечтани марки телевизори, уредби, а дънки имаше навсякъде. Уокмените не бяха вече актуални, нищо че свободно се продаваха по магазините. Имаше и течен шоколад, но нямаше същия вкус като корекомския. По заведенията вече се предлагаше кока кола и нес кафе. Лека кола можеше спокойно да се купи, а не както нашите родители, които чакаха по пет-шест години за „Лада” и „Москвич”. Хората взимаха заеми, за да си купят телевизори, видео, хладилници, печки, уредби, а някои и компютри.

Учениците вече не се движиха с униформи, а си носиха спокойно дънките и фланелките с надписи.   

Сега има всичко по магазините, но хората нямат пари и отново не могат да си позволят да си купят каквото пожелаят. Вече и магазините за дрехи втора употреба са скъпи и те се посещават рядко от смолянчани.

В днешно време всичко има, но пари няма. И течните шоколади стоят по витрините, но го няма този интерес, както преди демократичните промени. Същото е и с кока колата и дънките.

Опитваме се да обясним на децата си, че времето преди 10-и беше бедно, но белязано от оптимизъм и се живееше по-леко. Дали младостта ни или политиката и държавната пропаганда успяваха да създадат това чувство не знаем, но като всяко по-старо поколение времето на нашата младост беше "най-хубавото време в живота ни".

Сега обаче сме граждани на света. Можем да пътуваме в чужбина свободно, да работим, да изразяваме мнението си, да живеем в онлайн пространството и да си купуваме каквото искаме, стига да можем да си го позволим.

Николай Михайлов, 24rodopi.com

На снимките:

-Така изглеждаше уокменът

-Мечтаните магазини –корекомите

-Предполагал ли е някой преди 30 години, че сега на мода ще бъдат отново накъсаните дънки?